Инфлация - определение и измерване. Видове инфлация

който се обозначава нарастването на раковите клетки. Самата дума
инфлация означава нарастване на цените на стоките и услугите, в резултат
на което се намалява покупателната стойност на парите.

Инфлацията се появява сравнително скоро – ХХ век, но вероятно

може да се говори и за инфлация в по-ранни години, поради значително
покачване на цените на определени стоки. Тъй като тези периоди са имали
временни ограничения и са били в отделни държави и общества, не може
да се характеризира с термина „инфлация“. Този термин възниква във
връзка с прехода към „книжните пари“ и отразява пренасищането на
сферата на паричния оборот с тези пари.

На пръв поглед инфлацията се проявява само в покачването на

цените. Но не всяко покачване в цените може да се тълкува като инфлация.
Например,   ако   дадена   стока   си   покачи   цената,   то   причината   за   това
явление може да е покачването на реалните разходи за производство или
по друг начин казано, причината може да е по-трудния добив на природни
ресурси.   Също   така   ако   даден   производител   е   предизвикал   по-голямо
търсене   на   съответната   стока,   цената   на   стоката   се   увеличава   поради
качеството, но това също не може да се тълкува като инфлация.

Определение

Има три фундаментални характеристики, които определят същността

на инфлацията като макроикономическо явление:

Първата характеристика се свежда то това, че инфлацията

може да има само когато се увеличава общото равнище на цените. Цените

на отделните стоки могат да се изменят в различна посока – едни да
нарастват, други да намаляват, а трети да остават неизменни. Само когато
крайният резултат от тези изменения е продължително повишаване на
общото ценово равнище, може да се твърди, че в икономиката се развива
инфлация.

Втората характеристика се свежда до това, че инфлацията е

процес,   при   който   цените   нарастват   продължително   и   устойчиво   във
времето.   Именно   за   това,   както   споменахме   по-рано,   тя   трябва   да   се
различава от еднократните ценови шокове. Тоест, ако цените се повишават
за   един   месец   с   10%,   но   след   това   се   стабилизират   и   нямат   промяна
продължително   време,   това   е   ценови   шок,   а   не   проблем   породен   от
инфлацията. Тези ценови шокове се предизвикват най-вече от външни за
националната икономика фактори – покачване на цената на петрола на
световния пазар, докато инфлацията е израз на вътрешни неравновесия и
проблеми.

Третата, но не на последно място по важност характеристика е,

че инфлацията сама по себе си е макроикономическо явление. Това
означава, че тя оказва влияние върху общото развитие на икономиката и
чрез различните макроикономически механизми е свързана с
производството, доходите, заетостта и лихвените проценти.

Има още две понятия, които са свързани с инфлацията и това са

дефлация и дезинфлация.

Дефлацията (deflation) е противоположният процес на инфлацията. При
дефлация се наблюдава намаляване на общото равнище на цените.

Дезинфлацията (disinflation) е намаляване на темпа на инфлацията. За
разлика от дефлацията, при която се категоризира намаляване на ценовото

равнище, при дезинфлацията се наблюдава нарастване на общото ценово
равнище, но с по-бавни темпове.

Измерване

Обобщаващ показател за инфлацията с процентното изменение на общото
равнище на цените в рамките на определен период от време. Обикновено
този период е в период от една година. Този показател се нарича темп на
инфлация и се определя по следната формула:

−

.100

или

∆P

−

.100

Където:

е темп (норма) на инфлацията и се измерва в проценти (%);

– общо равнище на цените през текущия период;

−

– Общо равнище на цените през периода, приет за база;

∆P

−

Общото равнище на цените – Pt е средната претеглена величина на

цените на всички стоки и услуги в икономиката. За определянето му се
използват три ценови индекса и това са:

1. Индекса на цените на дребно (потребителските цени) – CPI ;
2. Индекса на цените на производител;
3. Дефлатора на БВП.

В зависимост от целите на анализа, всеки един от тези индекси може да
служи за измерване на темпа на инфлация.

Индекс на цените на дребно (CPI)

Индекса на цените на дребно е най-често използваният измерител на

инфлацията.   Той   се   свързва   с   това,   че   измерва   промяната   само   на
равнището   на   цените   на   потребителските   стоки,   използвани   в
домакинствата   за   лично   ползване   (потребление).   Служи   още   за
индексиране на заплати, пенсии и други доходи.

Това е претеглен „претеглен“ индекс, което означава, че отчита

различните „тегла“ на стоките в представителна потребителска кошница.
Например увеличаването цената на брашното е по-важно от увеличаване
цената на мобилните телефони. С други думи казано това е извадка от
стоки   и   услуги,   които   се   предлагат   на   потребителския   пазар,   която
потребителска кошница отразява представителния модел на потребление
на домакинствата в страната. В кошницата са включени цени на около 700
стоки   и   услуги,   които   включват   хранителни   стоки,   напитки,   обувки,
облекла, транспортни разходи, наеми на жилища и др. Различните стоки се
групират   в   потребителската   кошница   с   различни   относителни   тегла,
спрямо това колко важни са те като разходи в бюджета на домакинствата.
Например по-голяма тежест имат продукти и услуги, за които се правят по-
често   разходи,   съответно   по-малка   тежест   имат   продукти   и   услуги,   за
които по-рядко се правят разходи. Измерването   на  CPI  става   като   се
съпостави стойността на кошницата към даден момент с цената ѝ спрямо
предходен период и се определи каква е промяната в проценти (%)

Производствен ценови индекс (PPI)

Производственият ценови индекс измерва равнището на цените на

бизнес стоките (т. нар. средства за производство). Той също така е
„претеглен“ индекс, което означава, че отчита „теглата“ на видовете

производствени стоки, предназначени за използване от бизнеса –
суровини, полуфабрикати, машини, оборудване и др. Ето защо индексът на
цените на производител е основен макро показател, който се разглежда
като ранен индикатор за развитието на инфлационните процеси в
икономиката.

Дефлатор БНП

Това е третият основен показател, който измерва нарастването на

цените на всички стоки и услуги съставляващи реалния и номиналния
БНП. Той се равнява на номиналния БНП разделен на реалния БНП:

Ако номиналния БНП = 160, а реалният е 140, дефлатора се изчислява като
разделим номиналния БНП на реалния БНП

Дефлатор БНП = 160лв./140лв. = 1,2

За разлика от PPI, който отчита само равнището на цените на
потребителските стоки и услуги, дефлаторът на БНП отразява промените в
цените на всички произведени в страната стоки и услуги. В него обаче не
се включват цените на вносните стоки, които формират значителна част от
разходите на домакинствата.

Всеки един от трите индекса се характеризира със свои собствени средни
стойности, които в крайна сметка отразяват промените в огромното
многообразие от цени в реалната икономика и всеки един от тях има
своите предимства и недостатъци.

Видове инфлация

В икономическата теория се разглеждат различни разновидности на

инфлация, специфични особености при формирането на нейния темп, на

Това е само предварителен преглед!

Инфлация - определение и измерване. Видове инфлация

Думата "инфлация" произлиза от медицинския термин „inflatio”, с който се обозначава нарастването на раковите клетки. Самата дума "инфлация" означава нарастване на цените на стоките и услугите, в резултат на което се намалява покупателната стойност...

Инфлация - определение и измерване. Видове инфлация

Предмет:	Макроикономика, Икономика
Тип:	Курсови работи
Брой страници:	22
Брой думи:	3340
Брой символи:	20536

Изтегли